Операта има своите големи имена, онези уникални творци, заради които изкуството е живо и публиката е винаги развълнувана. Сред тези велики личности със сигурност се нарежда неповторимата българска певица Гена Димитрова. Сопранът, който тя притежаваше, докосваше не само ценителите на операта, но и публика далеч извън пределите на този жанр.
Първи досег с оперното изкуство – гласът от Беглеж
Гена е родена на 6 май 1941 година в малко селце – Беглеж, недалеч от Плевен. От съвсем малка музиката завладява нейният свят. Първоначално се среща с операта чрез радиото вкъщи, докато баща ѝ има други планове за нея – да стане лекар. Може би именно тази родителска упоритост кара талантливото момиче да се боре още по-силно. Без баща ѝ да знае, тя успява да кандидатства в Софийската консерватория и дори е приета.
Професор Бръмбаров, нейният първи ментор, първоначално я възприема като мецосопрано, но впоследствие младата студентка разкрива невероятния си висок регистър. Именно това дава тласък на кариерата ѝ.
Изгряване на звездата – решаваща роля на съдбата
Годината е 1967. След като водещи солистки на Софийската опера неочаквано се отказват от специфичната и трудна роля на Абигайл („Набуко“ от Верди), шансът каца точно на рамото на младата и почти неизвестна стажантка Гена Димитрова. Вместо страх, тя изпитва амбиция да докаже таланта си и решително приема предизвикателството. Така, съвсем неочаквано, дебютът ѝ се оказва истински триумф.
Гласът от „стомана и злато“ завладява света
Фразата „стомана и злато“ е измислена именно за гласа на Гена Димитрова – силен, драматичен, наистина уникален. От 70-те години кариерата ѝ прави гигантски скок. В края на същото десетилетие тя вече пее в най-реномираните оперни театри – Милано, Виена, Париж и Метрополитън в Ню Йорк. Изпълненията ѝ на „Аида“, „Турандот“, „Тоска“ и „Набуко“ (Абигайл) остават ненадминати до днес и са пример за бъдещите поколения.
Арена ди Гена – завинаги обичана от Италия
За Гена Италия се оказва втора сцена – италианците я обожават толкова много, че даже преименуват известната Арена ди Верона в „Арена ди Гена“. Певицата в продължение на две десетилетия подлудява със забележителните си участия в най-големите спектакли на тази сцена, като партньори са ѝ величия като Лучано Павароти и Пласидо Доминго.
Срещата с Херберт фон Караян – върховото признание
Едно от събитията, останало незабравимо до края на живота ѝ, е работата ѝ с един от най-влиятелните диригенти на XX век – Херберт фон Караян. Избраната роля на Лейди Макбет за Залцбургския фестивал е дефинитивно признание за вокалните и драматургични качества на Гена, а Караян специално подчертава изумителната ѝ естественост и убедителност на сцената.
Скромният талант – уроците на примата
Въпреки световната слава, която тя получава през годините, Гена Димитрова никога не изгражда поведението на звезда. Тя упорито настоява пред младите изпълнители, че е много важно човек да остане верен на себе си.
„Не имитирайте, бъдете себе си. Вашият глас, вашите мисли, вашата душа – това е, което прави музиката истинска!“ казвала тя винаги на своите ученици и млади надежди.
Достойната мисия на Фондация Гена Димитрова
За да се запази жив споменът за великата певица, през 2018 г. се създава Фондация Гена Димитрова. Тази организация има за задача съхраняването на архивното наследство на Димитрова, организирането на конкурси и майсторски класове за млади артисти. Така делото ѝ продължава да вдъхновява новите поколения певци, които да разбират, уважават и следват нейния принцип – че изкуството е преди всичко честност и откровение.
Последни изпълнения и наследство за вечността
Последното участие на Гена на сцена е през 2001 година в Германия и Франция. Голямото ѝ сърце престава да тупти на 11 юни 2005 година в нейния втори дом – Милано. Но гласът ѝ остава, записаните спектакли се пазят като ценност, една от най-обичаните фигури в българската и световна култура живее чрез спомените на милиони фенове.
И до днес в България и по целия свят Гена Димитрова е символ на огромен талант, отдадена работа и сърдечност, с които доказа, че гласът не само впечатлява, но и променя човешки съдби. Историята, оставена от нея, със сигурност ще продължава да свети ярко, като нейното кристално звучно сопрано, стопляло сърцата навсякъде по света.
